Статия на Нурсултан Назарбаев, Първия Президент на Република Казахстан ​"Седемте измерения на Великата степ", 21 ноември 2018 г.

Пространството е мярата за всички неща, а времето – за всички събития. Когато хоризонтите на пространството и времето се слеят, започва националната история. И това не е просто ефектен афоризъм.

И наистина, като се замисли човек за историята на немския, италианския или индийския народ, напълно оправдано възниква въпросът за съотношението между територията им и техните велики постижения през хилядолетната им история. Древният Рим и днешна Италия са, разбира се, напълно различни неща, но италианците основателно се гордеят с корените си. Древните готи и съвременните немци също не са един и същ народ, но всички те представляват част от огромното историческо наследство на Германия. Древна Индия с богатата си многонационална култура и днешният индийски народ напълно закономерно се разглеждат като как единна уникална цивилизация, която продължава своето развитие в непрекъснатото течение на историята.

И такъв подход е правилен, тъй като предоставя възможност да осъзнаеш корените си, пък и цялата си национална история в нейната дълбочина и сложност.

Историята на Казахстан също трябва да се схваща от висотата на съвременната наука, а не за нея да се съди по отделни нейни фрагменти. И за това съществуват убедителни доводи.

Първо, повечето от най-ранните държавни съюзи, за чийто принос ще стане дума по-долу, са се формирали на територията на днешен Казахстан, превръщайки се в елемент на етногенезиса на казахската нация.

Второ, изключителните културни постижения, за които тепърва ще стане дума, не са привнесени в степта отвън, а в повечето случаи възникват в нашите земи и едва след това се разпространяват на Запад, на Изток, на Север и на Юг.

Трето, историческите находки от последните десетилетия ясно открояват неразривната връзка на предците ни с най-напредничавите технологични нововъведения по онова време и ни дават възможност да интерпретираме мястото на Великата степ в световната история по съвсем нов начин.

И не на последно място, названията на някои от казахските племена и родове са стотици години по-ранни от етнонима “казах", което е безспорно свидетелство за напълно различно измерение на националната ни история, отколкото се смяташе досега.

Европоцентристката гледна точка засенчваше реалния факт, че саките, хуните, древнотюркските етнически групи са част от етногенезиса на нашата нация.

Освен това е принципно важно да се отбележи, че става дума за историята на Казахстан, която е обща за множество народности, живели векове наред в нашите земи. Това е нашата обща история, за която имат принос множество изтъкнати дейци с различен етнически произход.

Днес ни е необходимо позитивно отношение към собствената ни история. То обаче не бива да се свежда само до избирателно и конюнктурно осветляване на едно или друго историческо събитие. Черното върви ръка за ръка с бялото. Заедно те пораждат неповторимата цветова палитра на живота както на отделния човек, така и на целия народ. Историята ни изобилства с драматични събития и трагедии, смъртоносни войни и конфликти, опасни социални експерименти и политически катаклизми. Не бива в никакъв случай да ги забравяме- Необходимо е да осъзнаем и приемем своята история в цялата ù многостранност и многоизмерност.

Целта не е да демонстрираме величието си, омаловажавайки ролята на други народи. Най-важното е спокойно и обективно да осъзнаем ролята си в световната история, като се опираме на строго научни факти.

И тъй, ето седемте измерения на Великата степ.

* * *

I. Пространството и времето на националната история

От нашата земя без всякакво преувеличение произхождат множество предмети на материалната култура. Много неща, без които съвременното общество е немислимо, са изобретени у нас. Заселниците в степите са дали на света множество технически нововъведения, станали са първооткриватели на изобретения, които и досега се използват във всички краища на планетата. Летописите пазят доста известни факти за това как прадедите на казахите неведнъж радикално са променяли ход политическата и икономическата история в обширните пространства на Евразия.

1. Ездаческата култура

Всеизвестно е, че Великата степ подарява на света коневъдството и ездаческото изкуство.

Конете са били опитомени от човека за пръв път на територията на съвременен Казахстан, за което свидетелстват разкопките на градището Ботай отпреди 6 700—6 000 години в северната част на страната.

Опитомяването на конете дава на предците ни немислимо за онова време преимущество, а в глобален план това е невероятна революция в стопанството и военното дело.

Опитомяването им слага началото на ездаческата култура. Конникът, въоръжен с лък, пика или сабя, се превръща в своеобразен символ на епохата, през която на историческата авансцена излизат могъщите империи, основани от номадските народи.

Изображението на ездача знаменосец е най-популярната емблема на онази героична епоха и специфичен културен код на номадския свят, чието формиране е свързано със зараждането на ездата.

И до ден днешен мощността на автомобилните двигатели се измерва с конски сили. И тази отколешна традиция е символична почит към онази величава епоха, когато на планетата е господствал ездачът.

Да не забравяме че чак до XIX в. човечеството се възползва от постиженията на тази велика технологична революция, започнала и разпространила се по света от древните казахски земи.

Основните компоненти на съвременните дрехи също идват от древната епоха на степната цивилизация. Ездаческата култура създава и оптималното облекло за воина на кон. В стремежа си към удобство и практичност по време на езда нашите предци за пръв път разделят облеклото на горна и долна част, изобретявайки първообраза на панталоните.

Това предоставя на конника свобода на действията по време на сражение. Степните жители шият панталони от кожа, кече, кълчища, вълна и лен. През изтеклите хилядолетия това облекло не е претърпяло принципни промени. Древните панталони, открити при разкопките, са със същата форма като съвременните.

Всеизвестно е също, че всички днешни разновидности на ботушите са “наследници" на меките обувки с кончове и ток, които номадите обували при езда.

В стремежа си да подобрят управляването на коня по време на езда, степните жители изобретяват високото седло и стремената. Благодарение на тези нововъведения конникът седи стабилно върху коня и дори при бързо препускане може по-ефективно да използва оръжието си – лъка, копието, сабята.

Нашите прадеди съвършено са владеели конната стрелбата с лък, което променя и конструкцията на оръжието: той вече е комбиниран от повече съставни части, по-удобен и поразяващ е, а на стрелите се добавят пера и метални накрайници, пронизващи доспехите.

Друго технологично нововъведение на тюркските племена, обитавали територията на днешен Казахстан, е изобретяването на сабята, чиято отличителна особеност е правото или извито на върха острие с дръжка на една линия с него. Това оръжие се превръща в най-важното и най-разпространеното в арсенала на настъпателните въоръжения.

Прадедите ни първи създават защитна броня за коня и конника от пластини. Така се появява тежковъоръжената конница – едно от най-важните нововъведения на евразийските номади. Като резултат от еволюцията ù през периода от I хил. пр. н. е. до I в. от н. е. се появяват особен род войски –тежката кавалерия, задълго осигурила на степните жители небивало военно превъзходство чак до изобретяването и масовата употреба на огнестрелното оръжие.

2. Древната металургия на Великата степ

Откриването на начини за добив на метал слага началото на нова историческа епоха и завинаги променя хода на развитието на човечеството. Казахската земя, изобилстваща с най-разнообразни метални руди, се превръща в един от първите центрове, в които възниква металургията. Още в дълбока древност в земите на Централен, Северен и Източен Казахстан изникват средища за рудодобив и добив на бронз, мед, олово, желязо, сребро и злато, както и за производство на листово желязо.

Нашите предци постоянно разработвали производството на нови, по-устойчиви метали, което разкривало възможности за ускорен технологичен напредък. За това свидетелстват намерените при археологически разкопки пещи за топене на метал, украшенията, предметите за бита и оръжието от най-ранните епохи. Те са свидетелство за високото технологично развитие на степните цивилизации, съществували в земите ни в дълбоката древност.

3. Анималистичен стил

Нашите предци са живели в пълна хармония с околната среда и са се смятали за неразделна част от природата. Този водещ принцип на битието им заляга в мирогледа и ценностите на народите от Великата степ. Древните жители на Казахстан са имали високоразвита култура – своя собствена писменост и митология.

Най-яркият елемент от тяхното наследство – отражение на художественото своеобразие и духовното им богатство е т.нар. анималистичен стил в тяхното изкуство. Използването на животински изображения в бита им символизира взаимовръзката между човека и природата и демонстрира духовните ориентири на степните жители.

Те предпочитали да изобразяват хищници, най-вече от семейство котки. Навярно не е случайно, че снежният леопард – този рядък благороден представител на местната фауна – се превърна в един от символите на суверенния Казахстан.

Освен това анималистичният стил е отражение и на висшите производствени умения на нашите предци – добре позната е художествената гравировка, техниките на металообработването: топенето и леенето на мед и бронз, сложните методи за изработване на златен варак.

Като цяло, феноменът на анималистичния стил е сред върховите постижения на световното изкуство.

4. Златният човек

Намереният в Казахстан през 1969 г. в древната могила Исък “златен човек", наричан в кръговете на историците на изкуството “казахстанският Тутанхамон", се превръща в сензационно за световната наука откритие и дава възможност за нова интерпретация на нашите корени.

Воинът ни разкрива много неща. Предците ни са създавали високохудожествени творби, които и днес поразяват въображението. Изкусно изработените златни одежди на воина свидетелстват, че древните майстори умело са владеели техниката за обработване на златото. Находката разкрива също и богатата митология – отражение на силата и естетиката на степната цивилизация.

Така степните жители са възвеличавали своя вожд, въздигайки го в ранг на слънцеподобно божество. Разкошната украса на погребението дава представа и за интелектуалните традиции на прадедите ни. Върху една от сребърните чаши край воина са открити изчегъртани знаци – следи от най-древната писменост, намирана някога в Централна Азия.

5. Люлката на тюркския свят

Алтай изиграва огромна роля за историята на казахите и другите народи в Евразия. Тези величествени планини от памтивека са били не просто украшение на казахстанските земи, но и люлка на тюрките. Точно тук в средата на I хил. от н. е. се заражда тюркският свят и в живота на Великата степ започва нов етап.

Историята и географията оформят особен модел на приемственост сред тюркските държави – великите степни империи. Векове наред те последователно се сменят взаимно, оставяйки незаличима следа в икономическия, политическия и културния пейзаж на средновековен Казахстан.

Усвоили пространствата в широки географски граници, тюрките успяват да създадат симбиоза между номадската и уседналата цивилизация, а това води до процъфтяване на средновековните градове, превърнали се в центрове на изкуствата, науката и световната търговия. Така например средновековният Отърар е дал на човечеството един от най-великите умове на световната цивилизация Абу Насра ал-Фараби, в Туркестан живее и твори един от великите духовни водачи на тюркските народи Ходжа Ахмет Ясауи.

6. Великият път на коприната

Уникалното географско положение на Казахстан в самото сърце на Евразийския материк от най-древни времена е създавало условия за възникването на транзитни коридори между различни страни и цивилизации. Като се започне от началото на нашата ера, тези сухопътни маршрути се преобразяват в единна система – на Великия път на коприната – трансконтинентална мрежа от търговски и културни връзки между Изтока и Запада, севера и юга на цяла Евразия.

Той се превръща в стабилна платформа за възникване и развитие на световен търговски стокообмен и за интелектуално сътрудничество между народите.

Заселниците във Великата степ се превръщат в основен посредник по най-важната в древността и средновековието търговска магистрала, осигуряващ безупречна организация и безопасност на транспортните артерии. Степният пояс съединява китайската, индийската, персийската, средиземноморската, близкоизточната и славянската цивилизация.

От момента на появата си трасето на Великия път на коприната в по-голямата си част е разположено в пределите на тюркските империи и достига разцвета си точно по времето на тюркското господство в Централна Евразия, спомагайки за икономическия просперитет и културния подем в международен план.

7. Казахстан – земята на ябълките и лалетата

Научно беше доказано, че предпланините на Алатау са историческата родина на ябълките и лалетата. Точно оттук тези скромни, но важни за целия свят растения постепенно са се разпространили навсякъде по света. И до ден днешен в Казахстан е запазена родоначалницата на всички ябълки по земята – Málus sievérsii, описана за пръв път от Йохан Сиверс. От нея произлиза и един от най-разпространените в наши дни по света плодове. Познатите ни днес ябълки са разновидности на нашия вид. По древните маршрути на Пътя на коприната от предпланините на Алатау отвъд р. Или тя попада в Средиземноморието и се разпространява по цялата планета. И както символ на дългата история на този толкова популярен плод, един от най-красивите южни градове на нашата родина е наречен Алматъ (от каз. “алма" – ябъка, т.е. “Ябълков").

Впрочем пак у нас, в Шу-Илийските планини до ден днешен се среща в първобитния си вид перлата на казахстанската флора –Tulipa regelii, т.е. “лалетата на Регел" (описани през 1887 г. от Андрей Краснов и наречени така в чест на директора на Санкт-Петербургската ботаническа градина Едуард Регел). Тези прекрасни растения се появяват в нашите земи в пояса на пустините и предпланините на Тяншан. От казахските простори тези скромни, но необикновени цветя постепенно се разпространяват по цял свят и с красотата си покоряват сърцата на много народи.

Днес на света са регистрирани над 3 000 култивирани сорта лалета и в по-голямата си част те са “потомци" на нашите местни цветя. В Казахстан са регистрирани 35 вида лалета.

* * *

II. Модернизиране на историческото съзнание

Налага се всички тези въпроси да бъдат осмислени задълбочено. Те засягат фундаменталните основи на нашия мироглед, миналото, настоящето и бъдещето на народа ни.

Смятам, че можем да започнем тази дейност с няколко мащабни проекта.

1. Архив–2025

През годините на нашата независимост бе извършено много за изучаване миналото на нашия народ – успешно бе изпълнена програмата “Културно наследство", която позволи да се възстановят забравени фрагменти от историческата ни хроника. Но много от документалните свидетелства за живота на предците ни и тяхната уникална цивилизация и досега не са въведени в научен оборот и чакат да им дойде времето в многобройни архиви по цял свят.

Ето защо смятам за необходимо създаването на седемгодишна програма “Архив–2025", която да обхване сериозни фундаментални изследвания в нашите и чуждите архиви, като се започне с античността и се стигне до съвремието.

В хода на изпълнението ù научноизследователската дейност на специализираните екипи от историци, архивари, културолози трябва да се концентрира върху систематичното и дългосрочно взаимодействие с нашите и най-големите чуждестранни архиви.

Тази важна във всяко отношение дейност не бива да се превръща в “академичен туризъм" за държавна сметка. Необходимо е не само старателно да се попълва архивът, но и активно да се дигитализира, И по този начин да стане достъпен за заинтересованите експерти и широката общественост.

Култивирането на чувство на гордост от своята история, възпитаването в патриотизъм трябва да започнат още в училище. Ето защо е важно да се създаде историческо-археологическо движение в училищата и краеведческите музеи във всички региони на страната. Приобщаването към националната история създава у всички казахстанци чувство за общност на корените им.

2. Великите имена на Великата степ

Знайно е, че в масовото съзнание историческият процес най-вече се персонифицира. Много народи основателно се гордеят с имената на великите си предци, превърнали се в своеобразни “посланици" на своите страни.

Например такива световноизвестни личности от отдавна отминали епохи като Тутанхамон, Конфуций, Александър Македонски, Шекспир, Гьоте, Пушкин и Джордж Вашингтон днес са неоценим символен капитал на своите държави, подпомагащ ефективното им лансиране на международната арена.

Великата степ също е родила цяла плеяда изтъкнати дейци. Сред тях има такива колоси като Ал-Фараби и Ясауи, тегин Кюл и султан Бейбарс, хановете Тауке, Абилай, Кенесаръ, поета Абай и мнозина други.

Ето защо трябва, първо, да изградим енциклопедичен парк “Великите имена на Великата степ", в който на открито да се представят скулптурни паметници в чест на наши знаменити исторически фигури и постиженията им.

Второ, чрез целева държавна поръчка да се оформи актуална галерия с образите на велики мислители, поети и владетели от миналото в съвременната литература, музика, театъра и изобразителното изкуство.

Освен класическите форми тук е важно да се приобщи и творческият потенциал на алтернативното младежко изкуство. В тази инициатива е редно да се привлекат не само наши, но и чужди майстори и творчески колективи.

Трето, необходимо е да се систематизира и активизира дейността за издаване и разпространение на научнопопулярната поредица “Изтъкнати личности от Великата степ", която да обхване широки исторически хоризонти.

В същото направление може да се образуват интердисциплинарни международни екипи, в които заедно с казахстански учени да се включат и чуждестранни специалисти. А като резултат, животът и дейността на нашите герои ще получат известност както в нашата страна, така и в чужбина.

3. Генезисът на тюркския свят

Казахстан е прародината на тюрките, тяхното свещено бащино огнище. Оттук, от нашите степи, са поемали по света тюркските племена и народи, дали своя значителен принос за историческите процеси в други страни и региони.

Необходимо е да пристъпим към проекта “Тюркската цивилизация: от корените до съвременността “, в рамките на който може да се организира Световен конгрес по тюркология в Астана през 2019 г. и Дни на тюркската култура, па време на които в експозициите на музеите по света да се излагат древнотюркски експонати. Важно е също по подобие на “Уикипедия" да се създаде електронна библиотека на общотюркските произведения, а Казахстан би могъл да е неин модератор.

Освен това, лансирайки Туркестан като нов областен център, е необходимо системно да се утвърждава позиционирането му в международен план.

Древната столица на Казахстан е не само духовен център за народа ни, но и сакрално място за целия тюркски свят.

4. Музей на древното изкуство и технологиите на Великата степ

Разполагаме с всички възможности да създадем Музей на древното изкуство и технологиите на Великата степ. В него могат да се изложат образци на високото изкуство и технологиите, включително изделия в анималистичен стил, одеянието на “Златния човек", предмети, демонстриращи процеса на опитомяването на конете, развитието на металургията, изработването на оръжия, екипировка и други експонати. В него трябва да се разработят експозиции на ценните археологически находки и на археологическите комплекси, открити на казахстанска територия, които представят процеса на развитие на различните стопански отрасли на територията на страната ни в една или друга историческа епоха.

Също така да се основе Общонационален клуб за исторически възстановки “Великите цивилизации на Великата степ" и въз основа на неговата дейност в Астана и в регионите на Казахстан да се провеждат тематични фестивали за древните саки, хуните, епохата на великите тюркски каханове и др. Дейностите по всяка тематика може да се извършват едновременно, като се събират любители по интереси.

Интерес ще представлява туристически проект за частично възстановяване на древния град Отърар с възстановени обекти на градската среда – къщи, улици, обществени места, водопровода, градската стена и т.н.

При това следва да се наблегне на популяризирането на знанията и развиване на туризма на тази основа.

5. Хилядолетният степен фолклор и музика

В рамките на този проект е необходимо да подготвим “Антология на степния фолклор", която да включва най-добрите образци на устното народно творчество, създадено от наследниците на Великата степ през миналото хилядолетие.

Трябва също да се издаде сборник “Древни мотиви от Великата степ" с приказки, легенди, епически песни, предания, епос, съставен от значими произведения, предназначени за традиционни казахски музикални инструменти като кобъз, домбра, събъзгъ, сазсърн и др.

На фолклора и мелодиите от Великата степ трябва да се вдъхне нов живот в съвременен цифров формат. За изпълнението на тези проекти е важно да се привлекат наши и чужди професионалисти, които да са в състояние не само да систематизират, но и да актуализират богатото наследство на Степта.

За основните сюжети, персонажи и мотиви в културата ни не съществуват граници и те трябва системно да се проучват и да се лансират навсякъде в Централна Евразия и по цял свят.

Модернизирането на устните и музикалните ни традиции трябва да се осъществява във форми, близки и разбираеми за съвременната аудитория.

И по-конкретно – текстовете на древните песни например да бъдат придружени от илюстрации или претворени във въздействащи видеоматериали. Напевите и мелодиите, на свой ред, могат да се възпроизвеждат в съвременни електронни версии, а не само посредством автентични музикални инструменти.

Освен това е необходимо да се организира поредица от научноизследователски експедиции в различните региони на Казахстан, както и в други страни за изучаване на общите исторически корени на фолклорната традиция.

6. Исторически игрални, документални и телевизионни филми

В съвременния свят киноизкуството играе съществена роля за самопознанието на народите, а в масовото съзнание ярките образи понякога се запечатват много по-дълбоко, отколкото документалните портрети от фундаменталните научни монографии.

Ето защо се налага в най-скоро време да се пристъпи към продукцията на специална поредица от документални филми с възстановки, телевизионни сериали и пълнометражни игрални филми, отразяващи приемствеността в цивилизационната история на Казахстан.

Дейността по тези проекти следва да се осъществява в рамките на широко разгърнато международно сътрудничество с най-добрите наши и чужди сценаристи, режисьори, актьори, продуценти и други кинопрофесионалисти.

Освен това е необходимо максимално да се разгърне жанровият компонент на новите исторически телевизионни и филмови произведения, като освен приключенските и мелодраматични мотиви, се добавят и популярните в момента сред зрителите елементи на фентъзи, трилъри и екшъни.

За целта може да се използва богатият митологичен и фолклорен материал на Великата степ.

Особено внимание трябва да се обърне и на подрастващото поколение, което изпитва особен недостиг на качествени детски филми и анимационни сериали, култивиращи култ към националните ни супергерои.

Нашите прославени герои, мислители и владетели заслужават да се превърнат в достоен пример за подражание не само в Казахстан, но и по цял свят.

Заключение

Преди година и половина публикувах статията си “Поглед към бъдещето: модернизиране на общественото съзнание", която предизвика голям обществен отклик.

Гореизброените проекти разглеждам като продължение на програмата“Духовно възраждане" .

Новите компоненти на общонационалната програма “Духовно възраждане" дават възможност да се актуализира вековното наследство на предците ни и то да се превърне в близко и необходимо в дигиталната ера.

Убеден съм, че на народ, който помни, цени и се гордее с историята си, предстои велико бъдеще. Гордост от миналото, прагматична оценка на настоящето и позитивно отношение към бъдещето – такъв е залогът за успеха на нашата страна.

Created at : 6.04.2019, 00:40, Updated at : 6.04.2019, 00:40