ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА РЕПУБЛИКА КАЗАХСТАН

ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА РЕПУБЛИКА КАЗАХСТАН

Територия на страната - 2724.9 хил. кв. км.

Дължина на границите - 13200 км

с Русия - 7591 км

с Узбекистан - 2351 км

с Туркменистан - 426 км

с Киргизстан - 1242 км

с Китай - 1783 км

Население - 18 560 хил. души (1 септември 2019 г.)

Плътност на населението - 6 д. на 1 кв.км

Столица - Нур-Султан

Официален език - казахски

Основни религии - ислям, православие

Парична единица - тенге


ОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ

1-2 януари - Нова година

7 януари - Православна Коледа

8 март - Международен ден на жената

22 март - Науръз мейрамъ

1 май - Празник на единството на народите

на Казахстан

9 май - Ден на победата

4 юни - Празник на държавните символи на

Република Казахстан

6 юли - Денят на столицата

30 август - Денят на Конституцията на Република Казахстан

1 декември - Денят на първия президент

16-17 декември - Денят на независимостта

За официален празник в Казахстан е обявен първият ден на мюсюлманския празник Курбан-айт


ЗНАМЕТО НА РЕПУБЛИКА КАЗАХСТАН

Автор на символа на държавното знаме на Република Казахстан е художникът Шакен Ниязбеков. Знамето на Република Казахстан е правоъгълно със син свят, с изображение на слънце с лъчи в центъра, под което има носещ се във въздуха орел. До дръжката има вертикална ивица с национален орнамент. Слънцето, лъчите, орелът и орнаментът са със цвят на злато. Светлосиният цвят на знамето отразява не само идеята за единение, но и напомня за чистото, безоблачно небе, което у всички народи олицетворява мира, спокойствие и благополучие.

Цветовете на националната символика на Казахстан не са подбрани случайно. В културата на казахите, възприела тюркската традиция и нейната митология, върховното божество е Тенгри – Вечно Синьото Небе. Небето е било бащата-прародител, а тюрките – неговите синове – първите хора

във Вселената. От произлиза названието им „сините тюрки". По такъв начин, синият цвят на знамето подсказва древния произход на казахите и на тяхната култура.

Владетелите на азиатските държави, сред тях Чингис хан и Тамерлан, които се покланяли на небето, се провъзгласявали за Синове на Вечното небе. Така те обявявали своя уж божествен произход. Китайските императори отишли дори по-далеч, те си присвоили титлата „Синове на Небето". Още в древността казахите са издигали на гробниците на светиите си сини куполи – своеобразен символ, който имитира светлосиньото небе. За тях цветът на знамето – цветът на небето е свещен, чист, висш. Цветът на новото знаме съчетава общочовешките ценности със своеобразието, с най-добрите традиции и обичаи на народа.

Златното слънце, което се къпе в собствените си лъчи, символизира покой и богатство, светлина и топлина, самия живот. Степният орел с разперени крила е символ на властта, на държавността, на независимостта, на щедростта и зоркостта, говори за полета на мислите и идеалите. Широкият размах на крилата на могъщата птица сякаш говори за покана на приятелските народи в родния Казахстан и заедно с това за прозорливостта и далновидността, необходими за опазването на природата на широките степни простори на древната страна.

Изображението на националния орнамент е изработено специално за държавното знаме. Основа за създаването му са древните шарки на традиционното декоративно изкуство на казахите. Този национален орнамент символизира етническото им единство. Рисунъкът, почеркът на този орнамент е своеобразен документ, който удостоверява националната му принадлежност.

ГЕРБЪТ НА РЕПУБЛИКА КАЗАХСТАН

Автори на държавния герб на Република Казахстан са архитектите Жандарбек Малибеков и Шота Валиханов.

Гербът на Казахстан представлява изображение на шанърак (горната сводеста част на юртата) на син фон, от което на всички страни като слънчеви лъчи се разклоняват уъки (опорите на юртата), обградени от крилата на митологичните коне. В долната част на герба е надписът „Казахстан". В цветния му вариант Държавният герб на Република Казахстан е в два цвята – златен и светлосин.

Сърцевината на герба – шанъракът – куполът на юртата символизира бащиния дом, огнището, семейството, рода, който обединява казахските семейства и родове в единен народ. В по-широкия смисъл на думата шанъракът – е символ на вселената, където юртата представя Земята, стените и таванът й - куполът на Небето. Юртата създава представа и за частите на света, като се има предвид, че вратата й винаги е обърната на Изток. И в този смисъл шанъракът отразява вярата на казахския народ във всеобщия мир, доброта и щастие. Историческите традиции и мотиви намират отражение в изображението на митологичните крилато-рогати коне - тулпари. Като техен прототип служи една от най-ценните археологически находки от 70-е години – останките на вожда на саките в златни одежди, погребан в погребалната могила „Исък". В религиозните представи на много от индоиранските народи конят символизира Слънцето. Саките принасяли в жертва на бързото божество – Слънцето – най-бързото животно – коня. В Предна Азия крилатите животни са били символ на върховната власт, своеобразен царски знак. Колкото до рогата в Древния Изток козелът е бил олицетворение на плодородието, а по-късно вместо животните изобразявали само неговия символ – рогата. А в герба тулпарът символизира от една страна Слънцето, движението, постоянството, а от друга – опазването на шанърака, съхраняването на Казахстан. Рогата са образ на безкрайното развитие, на безсмъртието на народа и на държавата. Петолъчната звезда, която увенчава герба е пътеводна звезда. Тя сочи пътя на развитието на държавата, свети от високо и ярко.

НАЦИОНАЛНИЯТ ХИМН

На 7 януари 2006 г. за химн на Република Казахстан е обявена популярната песен, написана още през 1956 година – „Мой Казахстан" („Менiң Қазақстаным"). Нейни автори са известният казахстански композитор Шамши Калдаяков и поетът Жумекен Нажимеденов. В песента са направени някои изменения, които да я направят съответстваща на статуса на държавен химн. Поправките са дело на Президента на РК Нурсултан Назарбаев, който е съавтор на текста.

Алтын күн аспаны,
Алтын дән даласы,
Ерліктің дастаны -
Еліме қарашы!

Ежелден ер деген,
Даңқымыз шықты ғой,
Намысын бермеген,
Қазағым мықты ғой!

Қайырмасы:
Менің елім, менің елім,
Гүлің болып егілемін,
Жырың болып төгілемін, елім!
Туған жерім — менің Қазақстаным!

Ұрпаққа жол ашқан,
Кең байтақ жерім бар.
Бірлігі жарасқан,
Тәуелсіз елім бар.

Қарсы алған уақытты,
Мәңгілік досындай.
Біздің ел бақытты,
Біздің ел осындай!

Қайырмасы:
Менің елім, менің елім,
Гүлің болып егілемін,
Жырың болып төгілемін, елім!
Туған жерім — менің Қазақстаным!

ПРЕЗИДЕНТЪТ

Президентът на Република Казахстан е държавен глава, най-висшето длъжностно лице, което определя основните направления на вътрешната и външна политика и което представя Казахстан вътре в страната и в международните отношения.

Президентът на Републиката е символ и гарант за единството на народа, непоколебимостта на Конституцията, правата и свободите на човека и гражданина. Той осигурява съгласуваното функциониране на всички разклонения на държавната власт и отговорността на органите на властта пред народа.

В съответствие с Конституцията Президентът се избира за срок от седем години с тайно гласуване въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право. При встъпване в длъжност Президентът на Република Казахстан полага клетва и тържествено се заклева да служи вярно на народа на Казахстан, строго да спазва Конституцията и законите на Република Казахстан, да гарантира правата и свободите на гражданите.

Президентът на Република Казахстан всяка година прави обръщение към народа на Казахстан за положението в страната и за основните насоки на вътрешната и външна политика на Републиката, насрочва изборите за Парламента на Републиката, свиква първата сесия на Парламента и приема тяхната клетва пред народа на Казахстан, свиква извънредните съвместни заседания на Камарите на парламента.

Със съгласието на Парламента Президентът назначава Министър-председателя на Републиката, а също по предложение на Министър-председателя определя структурата на Правителството, назначава и освобождава от длъжностите им членовете на Правителството.

Президентът утвърждава държавната програма на Републиката, единната система за финансиране и заплащане на служителите във всички органи на държавата, които се издържат от държавния бюджет. Президентът взема решенията за провеждане на референдуми в Републиката, води преговори и подписва международните договори и ратификационни документи.

ПАРЛАМЕНТЪТ

В съответствие с Конституцията на Република Казахстан, приета след национален референдум на 30 август 1995 година, Парламентът на Република Казахстан има две камари и е висшият представителен орган на Републиката, който осъществява законодателни функции. Пълномощията на Парламента започват от момента на откриване на първата сесия на новоизбрания Парламент. Срокът на пълномощията на Парламента се определя от срока на пълномощията на депутатите от Мажилиса (долната камара на Парламента). Предсрочното прекратяване на пълномощията на Парламента е възможно единствено в случаите и реда, предвидени в Конституцията на Република Казахстан. Парламентът е съставен от две постоянно действащи камари: Сенатът и Мажилисът. Сенатът е съставен от депутати, които се избират по двама от всяка област, от града с републиканско значение и от столицата на Република Казахстан. Изборът се провежда на съвместно заседание на депутатите от всички представителни органи съответно на областите, града с републиканско значение и столицата на Републиката. Президентът на Републиката назначава петнадесет депутати, като взема предвид необходимостта в Сената да бъдат представени национално-културните и други значими интереси на обществото. Половината от избраните депутати в Сената се преизбират на всеки три години. Пълномощията на депутатите в Сената са със срок от шест години. Сред изключителните пълномощия на Горната камара на Парламента на Казахстан са: избиране и освобождаване, след предложение от страна на Президента на РК, на Председателя на Върховния съд, председателите на колегиите и на съдиите от Върховния съд, приемане на клетвата им, даване на съгласие Президентът на Републиката да назначи Главния прокурор и председателя на комитета за национална сигурност на Републиката, лишаване от имунитет Главния прокурор, Председателя и съдиите от Върховния съд на Републиката, предсрочно прекратяване на пълномощията на местните представителни органи, в съответствие със законите на Републиката, посочване на двама депутати за членове на Върховния Съдебен съвет на Република Казахстан и други. Камарата се оглавява от Председател, когото Сенатът избира сред депутатите, свободно владеещи държавния език. Изборът се провежда с тайно гласуване и е валиден при мнозинството от гласовете от общия брой на депутатите в Сената. Президентът на Република Казахстан издига кандидатурата на Председателя на Сената.

Мажилисът се състои от сто и седем депутати. Деветдесет и осем от депутатите в Мажилиса се избират на основа на общото, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване от политическите партии по партийните списъци в единния национален окръг. Девет от депутатите на Мажилиса избира Асамблеята на народа на Казахстан. Поредните избори на депутатите в Мажилиса се провеждат не по-късно от два месеца след прекратяването на срока на пълномощията на действащия Парламент. Срокът на пълномощията на депутатите в Мажилиса е пет години. Сред изключителните пълномощия на Долната камара на Парламента на Република Казахстан: приемане за разглеждане и разглеждане на проектите за закони, подготовка на предложения по възраженията на Президента на Република Казахстан срещу закони, приети от Парламента, избиране и освобождаване от длъжност по предложение на Президента на Републиката на председателя, заместник-председателя, секретаря и членовете на централната избирателна комисия на Републиката, обявяване на редовните избори за Президент, делегиране на двама депутати в състава на квалификационната правна комисия и други.

Парламентът приема законодателните актове във формата на закони на Република Казахстан, постановленията на Парламента, Сената и Мажилиса, които имат задължителна сила по цялата територия на Републиката. Мажилисът се оглавява от Председател, който се избира сред депутатите, които свободно владеят държавния език, с тайно гласуване от мнозинството депутати от общия брой на депутатите. Депутатите от Мажилиса издигат кандидатурите за Председател на Камарата.

ПРАВИТЕЛСТВОТО

Правителството осъществява изпълнителната власт в Републиката, оглавява системата изпълнителни органи и ръководи тяхната дейност. Президентът назначава Главата на Правителството, след като кандидатурата на Министър-председателя е одобрена от мнозинството в Парламента. В състава на Правителството влизат Министър-председателят, министрите, ръководителите на редица други органи на централната власт. Правителството разработва и осъществява основните направления на социално-икономическата политика на държавата, отбранителната й способност, гарантирането на обществения ред, представя за разглеждане от Мажилиса на Парламента бюджета на републиката и отчетите за неговото изпълнение, внася за разглеждане в Мажилиса на законопроекти и гарантира тяхното изпълнение, занимава се с изработване на мерки за провеждането на външната политика на Република Казахстан, ръководи дейността на министрите, на държавните комитети и на другите централни и местни органи на изпълнителната власт. Членовете на Правителството се заклеват пред народа и Президента на Казахстан.

СЪДЪТ И ПРАВОСЪДИЕТО

В Република Казахстан правосъдието се осъществява от съда.

Съдебната власт се осъществява посредством гражданското, административно и наказателно правораздаване. Органи на съдебната власт са Върховният съд на Република Казахстан и местните съдилища.

Върховният съд е висшият съдебен орган по гражданските, наказателните, икономическите и други дела, подсъдни на по нискостоящите съдилища. Той осъществява съдебен надзор над дейността на съдилищата и дава разяснения по въпросите на съдебната практика в съответствие в предвидените от закона процесуални форми.

Председателят на Върховния съд, председателите на колегиите и съдиите на Върховния съд на Република Казахстан се избират от Сената по предложение на Президента на Републиката. Председателите на областните и на приравнените към тях съдилища, председателите на колегии, съдиите в тях се назначават от Президента на страната по предложение на Висшия съдебен съвет.

През 2001 г. в републиката е създаден Икономически съд.

КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪВЕТ

Конституционният съвет има особено положение в политическата система на Казахстан. Конституционният съвет на Република Казахстан има седем члена със срок от шест години. Пожизнени членове на Съвета са бившите президенти на Републиката. Президентът на Републиката назначава Председателя на Конституционния съвет, като в случай, че гласовете са поделени по равно, решаващ е гласът на Президента. Двама от членовете на Конституционния съвет се назначават от Президента, двама – от Председателя на Сената и двама от Председателя на Мажилиса. Половината от членовете на Конституционния съвет се обновява на всеки три години.

Организацията и дейността на Конституционния съвет се ръководи от Конституцията. В случай на възниквали спорове, Конституционният съвет решава въпроса дали изборите за Президент, за депутатите в Парламента и републиканският референдум са били проведени правилно,

Конституционният съвет разглежда гласуваните от Парламента и подписани от Президента закони, а също така ратифицирането на международни договори от гледна точка на тяхното съгласуване с Конституцията. Единствено Конституционният съвет дава официално тълкуване нормите на Конституцията. Преди Парламентът да приеме съответното решение за предсрочно освобождаване от длъжност на Президента на Републиката Конституционният съвет предлага заключение дали са спазени установените конституционни процедури.

Решенията на Конституционния съвет са задължителни на цялата територия на републиката, окончателни са и не подлежат на обжалване.

РЕЛИГИЯТА

Казахстан се е оформял в продължение на столетия като държава, в която съжителстват много народи, изповядващи различни религии – тенгрианство, зороастризъм, будизъм, християнство, юдаизъм, ислям и други. В Казахстан днес живеят представители на повече от 120 народности. В Републиката действат повече от 40 конфесии. При тези условия единствено приемливо е поддържането в страната на мирни отношения между националностите и разбирателство между конфесиите.

Ислямът

Ислямът е сред най-разпространените религии в Казахстан. Специфична черта на мирогледа на мюсюлманското население на страната е своеобразният синкретизъм с местните традиции. Успял да проникне в казахските степи, ислямът не успява да се превърне във водещ принцип в живота на държавата и на политиката, но се утвърждава като компонент в културата и религиозно-обредната практика.

Мюсюлманите в Казахстан са предимно сунити, като изповядват сунизма в неговия ханифистки вариант. Ханифитската школа се е оформила в Ирак още през VІІ в., неин основател е Абу Ханифа. Това течение преживява своя разцвет през ІХ – Х в. Народите от Централна Азия с желание възприемат ханифитската школа, тъй като тя се характеризира с търпимост към различното мнение, широко използване на местното право (адатът), оформило се в доислямския период и уважение към патриархалните традиции. Освен това тази школа се отнася с уважение към християните и юдеите, а в съдебната й практика се поощряват решенията по аналогия и се допуска свобода на мненията.

В Казахстан през средните векове получава широко разпространение суфизмът. Това е религиозно направление с много сложно, многопланово отношение към света. Неговото разпространение намира обяснение във факта, че той внася в исляма известна духовност, високи морално-етични идеали. Той попива традиционните народни култове и вярвания, като ги трансформира. Ходжа Ахмед Ясауи се счита за прародител на тюркските суфии. Суфизмът се характеризира също с толерантност и умение да асимилира местните вярвания и традиции.

През 1990 г. е създадено Духовното управление на мюсюлманите в Казахстан. То има разгърната структурата, в това число отдел за международно сътрудничество, чиято основна задача е въвеждането на ред във връзките и контактите с мюсюлманските страни.

Християнството

Руската Православна църква е втората по големина конфесия в Казахстан – тя има около 200 енории и няколко манастира. До 1991 г. всички енории на Руската Православна църква в Казахстан са ръководени от общо епархиално управление (Алма-Атинската Казахстанска епархия). През есента на 1991 година се осъществява първата среща на Алексий, архиепископ Алма-Атински и Семипалатински, с президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев, по време на която е обсъден въпросът за необходимостта в съвременната ситуация от общ духовен център в Алма-Ата, който да обедини всички казахстански структури на Руската Православна Църква. През януари 1992 г. с решение на Светия Синод на територията на Казахстан са създадени три самостоятелни епархии: Алма-Атинска, Чимкентска и Уралска. През юни 1995 г. на заседание на Светия Синод, по молба на архиереите, които служат на територията на Казахстан се създава Православна междуепархиална комисия, в която влизат Алма-Атинският, Чимкентският и Уралският епископи. Председател на комисията е Алексий, архиепископ Алма-Атински и Семипалитински. Православната междуепархална комисия се превръща фактически в централен орган на Руската Православна Църква в Казахстан.

Руската Православна Църква подготвя свещеници в Алматинското епархиално духовно училище, има и квота в Московската духовна семинария. През последните години значително се активизира просветителската и благотворителна дейност на Руската Православна Църква в Казахстан. Тя има собствени периодични издания, действат енорийските църковни училища.

Католицизмът

В последно време Римската Католическа Църква активизира дейността си в Казахстан. През октомври 1992 година се установени дипломатическите отношения между Република Казахстан и Светия Престол. На 9 април 1994 година за Апостолически нунций, т.е. посланик на Папата в Казахстан, е назначен архиепископ Мариан Олес. През септември 1998 година Папа Йоан-Павел ІІ и Президентът на Казахстан подписват „Споразумение за взаимно сътрудничество между Правителството на Република Казахстан и Светия Престол". Казахстан е първата държава сред републиките на бившия Съветски съюз предприела подобна стъпка. През 1999 година с декрет на Папа Йоан-Павел ІІ е назначен Апостолически Администратор за Алматъ и южната част на Казахстан.

В Казахстан има около 300 хиляди католици. Те са представители на немската, украинската и полската диаспора, живеещи в Казахстан вследствие на политически репресии. Местните католици са били заточвани в Кокчетавска, Акмолинска и Костанайска области на Казахстан и по време на царския режим, и преди Отечествената война. Сега в Казахстан има около 250 енории, функционират 90 католически общини и 160 групи, в които има трима епископи и повече от 60 свещеника и 70 сестри-монахини. В Републиката има около 40 католически църкви, 200 параклиса и молитвени домове. През 1998 година бе основана първата католическа Висша духовна семинария. Римо-католическата администрация в Караганда издава всеки месец вестник „Кредо".

На 22-25 септември 2001 година в Нур-Султан на официално посещение пристигна главата на Римо-католическата църква, Папа Йоан-Павел ІІ. Едно от основните събития по време на посещението на Папата бе Светата литургия, отслужена на столичен площад. За тази проповед в Казахстан пристигнаха около 50 000 поклонници от Казахстан, Русия и страните на Централна Азия. Тази визита, съвпаднала с 10-а годишнина от независимостта на Казахстан, се превърна в незабравимо събитие за многонационалната държава, която преживява своето духовно и икономическо възраждане. В Алматъ бе открита Апостолическа Нунциатура, която наскоро бе преместена в новата столица на републиката. А в гр.Нур-Султан бе построен римо-католически храм.

На 23-24 октомври 2003 година в гр.Нур-Султан по инициатива на Президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев се състоя Международният конгрес на лидерите на световните и традиционни религии. В него взеха участие водачи и представители на основните световни религии, учени-теолози от много страни по света. Основната идея в изказванията на участниците, и в Декларацията и Решението на конгреса бе, че е настъпило времето в съвременния неспокоен свят да започне диалог между религиите и чрез него да се върви към сближаване на цивилизациите, със съвременни усилия да се предотвратяват и спират конфликтите, породени от религиозно-етнически мотиви, да се обединява дейността на всички конфесии за постигане на мир и съгласие на цялата планета.

АСАМБЛЕЯТА НА НАРОДА НА КАЗАХСТАН

Асамблеята на народа на Казахстан е свикана в съответствие с указа на Президента на Република Казахстан от 1 март 1995 година като консултативно-съвещателен орган при държавния глава.

Асамблеята се ръководи в дейността си от необходимостта да съдейства за запазването в републиката на междунационалното и междуконфенсионално съгласие, да участва с предложения за провеждане на националната политика, която да способства за развитие на приятелските отношения между представителите на различните националности, които живеят на територията на Казахстан и това да съдейства за духовно-културното им възраждане и развитие при спазване на принципите на равноправието. Асамблеята на народа на Казахстан е призвана да формира политическата култура на гражданите, като акцентира на цивилизационните и демократични норми, да осигурява съобразяването с многообразните национални интереси при провежданата от държавата национална политика и търсене на компромиси при решаването на възникващите в обществото социални противоречия.

Първият президент на Република Казахстан е пожизнен Председател на Асамблеята. Председателят на Асамблеята определя и утвърждава основните направления в дейността на Асамблеята. Председателят има двама заместници. Заместник председателите на Асамблеята се назначават по препоръка на Съвета на Асамблеята с акт на Президента на Република Казахстан. Съставът на Асамблеята се оформя сред представителите на държавните органи, национално-културните и други обществени организации, а също сред други лица, в зависимост от техния авторитет и обществено-политическа активност. Сега съставът на Асамблеята е от 350 човека.

Работен орган на Асамблеята е Секретариатът, който е в състава на администрацията на Президента на Република Казахстан. Асамблеята е в тясно взаимодействие с по-малките асамблеи, създадени във всички областни центрове, както и в градовете Алматъ и Нур-Султан. Малката асамблея е представителство на Асамблеята на народа на Казахстан в съответния регион, като същевременно е консултативно-съвещателен орган при акима (кмета) на съответната област и градовете Алматъ и Нур-Султан.

За времето на съществуването си Асамблеята обсъди важни въпроси от социално-политическия живот на обществото, свързани с понататъшното развитие на икономическите и политически реформи на казахстанското общество. За изминалите години Асамблеята на народа на Казахстан се превърна в авторитетен обществен институт за хармонизиране междунационалните отношения.

Започналият процес на възраждане на националните култури предизвика създаването на 22 републикански и регионални национално-културни центрове, които обединяват 470 областни, градски и районни организации.

Днес в републиката съществуват етнически организации на немците, казахите, корейците, татарите, славяните, чеченците и ингушетите, азербайджанците, уйгурите, руснаците, украинците, евреите, поляците, турците, гърците, арменците, белорусите, дунганите, кюрдите, узбеките, казаците, туркмените, българите, дагестанците, киргизите, таджиките, карачаевците и балкарците, китайците, чувашите, каракалпаците, асирийците, чехите, народите от Прибалтика, грузинците, осетинците, лезгинците, иранците, бурятите, унгарците, румънците. Редом с училищата, в които се изучават само казахски и руски език, в страната днес има 2067 училища със смесено езиково обучение и 90 с обучение на националните езици. Функционират около 200 неделни училища, в които родния си език изучават около 7 хиляди деца и възрастни от повече от 30 националности. Днес 324 казахстански медии публикуват на национални езици. Държавата финансира издаването на вестници и списания, на радио и телевизионни предавания на десетки езици. В Казахстан има шест национални театъра, сред тях – единствените в бившите република на СССР немски, уйгурски и корейски театри.

За годините от своето съществуване Асамблеята измина пътя от консултативно-съвещателен до конституционен орган. Асамблеята се превърна в един основните органи на демокрацията в Казахстан, а междунационалното съгласие – в един от основните принципи на демократичния конституционализъм, на формирането на правовата държава, на реализирането на човешките права и свободи.

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

Външната политика на Република Казахстан се гради на основата на многопосочност и интегриране, в името на глобалната и регионалната безопасност, справедливост и прогрес. Казахстан е една от първите държави, обявили своят отказ от притежаване на атомни оръжия и присъединила се към споразуменията за неразпространяване на атомните оръжия и всеобща забрана на опитите с тях. Резултатът от тази политика е закриването на опитния полигон край Семипалатинск. Заедно с това Казахстан получи гаранции за своята сигурност от водещите ядрени държави – САЩ, Великобритания, Русия и Китай – постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН.

Днес повече от 120 държави по света са признали Казахстан. През 1992 г. Казахстан бе приет за пълноправен член на Организацията на обединените нации. Страната активно участва в сесиите на Общото събрание на ООН, в УНИЦЕФ, ПРООН и други.

Република Казахстан се е присъединила към повече от 130 международни и междуправителствени споразумения и договори. Голямо значение има участието на Казахстан в международните финансови институции – Световната банка, Международния валутен фонд, Европейската банка за развитие, Ислямската банка за развитие, Азиатската банка за развитие. Особено значение има взаимодействието на Казахстан с ОССЕ, със структурите на Европейския съюз и НАТО.

Най-важното направление на външната политика на Казахстан е разгръщането на интеграционните процеси в рамките на Евразийската икономическа общност, Шанхайската организация за сътрудничество и СВМДА. Големи надежди се възлагат на възникващото Единно икономическо пространство, което Казахстан разглежда като етап от създаването на организация за регионална интеграция. Републиката се готви за встъпване в Световната търговска организация.

В двустранните отношения приоритет за Казахстан са сътрудничеството с Русия, Китай, бившите републики от СССР, САЩ, страните от ЕС, Япония, Индия, Турция и Иран. Руската федерация е основен стратегически партньор на Казахстан. И двете страни в еднаква степен са заинтересувани от запазването на общото пространство в областта на икономиката, отбраната, хуманитарната и информационна сфери.

Един от основните принципи на външната политика на Казахстан е принципът на спазване на суверенитета и териториалната цялост на съседните страни. Като се придържа към този принцип Казахстан създаде пояс на добросъседство и сигурност по цялата си държавна граница. Резултат от планомерната политика в тази насока е приключването на продължителния процес на делимитацията на границите на Казахстан с всички съседни държави, което означава окончателно международно юридическо оформяне на държавния суверенитет на Република Казахстан.

АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНО УСТРОЙСТВО

Република Казахстан е унитарна държава. В административно-териториално отношение тя е поделена на 14 области. В западната част на страната са Актюбинска, Атърауска, Западноказахстанска и Мангъстауска области, в северната – Акмолинска, Павлодарска, Северноказахстанска и Костанайска, на юг – Алматинска, Южноказахстанска, Къзълординска и Жамбълска и в източната – Източноказахстанска област. В централната част от територията на републиката е най-голямата област – Карагандинската.

В Казахстан има 86 града, 168 района, 181 селища и 7681 села. Най-големите градове са с население повече от 300 хиляди жители – Караганда, Шъмкент, Павлодар, Тараз, Уст-Каменогорск. В градовете Уралск, Темиртау, Костанай, Актюбе, Петропавловск, Семипалатинск населението е от 200 до 280 хиляди жители. От 110 до 160 хиляди жители има в градовете Екибастуз, Къзълорда, Актау, Атърау, Кокшетау. Останалите градове са с по-малко от 50 хиляди жители.

Столица на държавата е Нур-Султан (от 2019 година). Нур-Султан, Алматъ и Шъмкент са единственият мегаполиси в страната, който има статут на гради с републиканско значение.


Created at : 10.05.2017, 17:25, Updated at : 23.09.2019, 17:25